Когато на задното стъкло на дадена кола видиш триъгълник с препинателния знак „удивителна” в него, тогава нещата са ясни – разбираш, че колата се управлява от неопитен шофьор с прекалено малък стаж зад волана и, следователно, трябва да стоиш далеч от него, за да не ти направи нещо – я да спре рязко, я да те засече, я друга някаква провокация – изобщо да се пазиш като от шофьор с прекалено голям стаж. Какво обаче да очакваш от кола, на чието задно стъкло има знак „Бебе в колата”? Разбира се, като видим такова предупреждение, най-лесно е да заключим, че автомобилът пред нас се шофира от бебе и да приложим същите практики, които прилагаме при кола с удивителна – да внимаваме да не подкара изведнъж с пълна газ на задна и други такива работи. Обаче, ако допуснем, че колата се управлява не от бебето, а от някой от неговите родители, тогава нещата стават много по-сложни. Тогава започваме да се питаме как да реагираме на информацията, че в колата има бебе, как това да промени стила на собственото ни шофиране и какво да направим или да не направим, което иначе, ако не бяхме разбрали за бебето, нямаше да направим или щяхме да направим. Как един участник в движението реагира на друг според това дали той има бебе в колата или няма? Това е труден въпрос и само малка част от неговият отговор може да бъде „внимавай повече с коли, в които има бебе и не се блъскай в тях, както иначе несъмнено би постъпил, ако в колите нямаше бебета”.
Объркването става още по-голямо заради причудливите форми, които може да приеме информацията „Бебе в колата”. Тя може да варира от най-обикновено и знакоподобно графично съобщение с формата на триъгълник или жълт ромб и надпис в традиционен шрифт, до детска тениска на закачалка, розови плюшени зайки със сърцевиден торс и огромни зелени хипопотами, които закриват почти цялото задно стъкло на автомобила и лишават шофьора (както и бебето) от пряка визуална връзка с онези, които са отзад и вече са наясно от надписа върху търбуха на хипопотама, че в колата има бебе.
Но пък цялата тази многоликост на изразните средства, с които ни се съобщава за наличие на бебета в превозните средства, ни помага донякъде да погледнем към феномена от друг ракурс. Може би все пак гордите родители не искат от нас да съобразим поведението си на пътя със съдържанието на автомобилите им, а просто искат да се похвалят с това, че имат бебе. Затова са всички тези мишчици, слончета, фланелчици, бръмбарчета и калинчици и вече споменатият по-горе хипопотам. Да ги видим, завистливо да цъкнем с език и да си кажем: „ето, в тази кола са се размножили и си имат бебе, което е най-сладкото бебе на света и тъй нататък”. Да, определено знакът „Бебе в колата” не е предупреждение, а хвалба, подобна на тази със стикерите „Другата ми кола е порше”. Както и преди години имаше хора, които си слагаха на задното стъкло стикер с марката на аудио уредбата в колата. Като видиш стикер, да речем, BLAUPUNKT, не изпреварваш тази кола по различен начин, нито спазваш различна дистанция. Просто си наясно, че пичът вътре си е сложил свирка BLAUPUNKT и го уважаваш, и му се възхищаваш за това. Очевидно така е и с бебетата, иначе аз поне друго обяснение нямам.
Но ако това е вярно, то защо да спираме само до бебетата? Не може ли за всяко нещо, с което се надуваме, да сложим знак на задното стъкло? Например: „Висок и рус шофьор с плочки по корема”. Или пък: „IQ 180”, макар че това дали е за хвалба или не – никой не знае. А защо не и един много голям триъгълник (може да се монтира дори на тръба над покрива на колата), върху който с фосфоресциращи букви да пише: „Внимание! Направих ремонт вкъщи, смених дограмата и си купих нови мебели!”. За някои хора ремонтът е по-голямо предизвикателство от раждането на дете и определено изисква по-голяма гордост. Защо да лишават себе си и задните стъкла на автомобилите си от нея?!
Аз пък (казвам „аз”, понеже винаги от общото трябва да се върви към частното), не знам с какво се гордея и какво бих искал да съобщя на другите от задното стъкло на колата си. Имам плочки по корема, но те са скрити много дълбоко и не се виждат с невъоръжено око. Детето ми е много голямо и трудно се изобразява на стикер. Дограмата и мебелите ми не са за смяна, така че най-вероятно ще залепя на задното стъкло лепенка с формата на триъгълен пътен знак и в празната му вътрешност с кротък и малко уморен шрифт ще напиша:
НИЩО ОСОБЕНО В КОЛАТА
