Алкохол

БГ-Батко или “Червото на Мьобиус”*

от
Лента на Мьобиус – тримерна конструкция (лента), която се усуква по дължина на 180 градуса и след това двата ѝ края се слепват, така че лентата има само една страна, въпреки че е тримерна. Тази форма има само един ръб и една повърхност, на която не съществуват посоките ляво и дясно. Лентата на Мьобиус може да бъде боядисана с четка, без тя да се вдига от повърхността й. Ако я разрежем по осевата й линия, вместо две ленти на Мьобиус ще получим една двустранна лента, но двойно усукана. С две думи – това е абсурдна форма като тесеракта, който пък е четириизмерен куб. Единственото общо между лентата на Мюобиус, тесеракта и инсталацията на Батко е това, че никой не знае коя страна откъде е.
***
Вави беше захапал толкова дебела пура, че мандибулата му сериозно рискуваше да се откачи от черепа. Присвил очи не толкова от проницателност, колкото от тютюневия дим, той наблюдаваше салонната управителка на ресторант „Тоскана”, която наистина си заслужаваше да бъде наблюдавана. Батко ровеше в менюто, макар много добре да знаеше, че отново ще поръча пенне ал’арабята, уверен, че никъде, ама наистина никъде и като казвам “никъде”, имам предвид не само двата ресторанта „Ла Капанина”, но дори и „Джоя” на нашия приятел и римлянин от неаполитански произход Марко Паризи, никъде не могат да приготвят пенне ал’арабята както тук, в “Тоскана”. Бяхме седнали на открито. Не мога да го нарека градина, защото това всъщност беше едно заградено пространство от тротоара с чадъри, зеленина и невероятно удобни кресла от ковано желязо с дебели възглавници около масите. Не мога да го нарека градина, но малко истински градини на ресторанти могат да ме накарат да се почувствам толкова уютно, сякаш съм намерил най-сетне пристанище, където да се сгуша в гениалността и човеколюбието на готвача.
– Не ви ли е срам да духате на улицата? – изврещя едната от две млади майки, които гордо тикаха колички по ул. „Верила”, навирили носове като фрегати.
– Защо, вас да не би да ви е срам да духате ли на улицата? – невинно попита Теодор, братовчедът на Милен, докато Вави, къмто чийто тютюнев дим беше отправен гневният упрек, смутено се заоглежда и се опита да скрие пурата под масата, но маси, под които да скриеш голяма коиба, няма открити, няма открити…
– Не сме длъжни да ви дишаме отровите. Ние кърмим! – на мьеко се включи и втората майка. Не беше грозна, но излъчваше безпощадна селяния.
– Остави го, Гери –нацупи се първата с презрение, сякаш току-що беше нагазила в амеби, – този чичка не може да мисли по друг начин.
После двете майки се фръцнаха и със скрибуцане затикаха количките с бебетата си по посока на Витошка.
– На тези трябва да им се забрани да се размножават – горчиво пророни Теодор и извика келнерката, за да поръча още една бутилка бяло вино Verdicchio – Conti di Buscareto (пазят го за нас, ако вие си го поръчате, ще се направят, че не са го чували). – Луди майки ще отгледат луди деца и ако тези деца, не дай, Боже (както би казал Казандзакис), са и женски, тогава след време ще имаме нови луди майки, на които трябва да забраняваме да се размножават.
Компанията се умълча. Милен извади с дръжката на вилицата си малка винарка, която се бореше за живот, паднала в перното му, и я остави да изсъхне на покривката: без да си дава сметка за това, Милен беше джедай по душа и вярваше, че животът трябва да бъде толериран във всичките му причудливи форми. Вави разпали наново пурата си, угаснала, вероятно смутена от майчиното възмущение, а Батко дълбоко в себе си реши най-сетне да мине от водка на уиски и отправи гореща молитва към който и да е там, горе на небесата, на бара да разполагат с любимото му Scapa Single Orkney Malt Scotch Whisky Malt aged 14 years.
– Тези ги знам много добре – каза Милен. – Това са майки кърмачки от интернетския форум БГ-мама. „Муцинко-пуцико, пък бебо се наака, да му изпапкаш златните лайнета!”…
– Недей, ще повърна! – потресе се Батко.
– На тези жени им се е случило нещо ужасно. Те си стоят по цял ден вкъщи, контактуват само със себеподобни, по десет пъти на ден варят каша и по десет пъти на ден мият лайна. Не излизат никъде, мъжете им ги подбягават и се заглеждат по други, провалят кариерите си, ако изобщо някога са имали изгледи за такива, от девойки, за месец-два се превръщат в лелки. И това ги боли. Ох, как ги боли и най-лошото е, че са принудени да си го признаят.
– Техният проблем е по-дълбок. Не всички жени са такива. Такива са само някакви пълни нещастници, които, когато са родили деца на мъжете си, са решили, че са се наредили редом до Господа и че всички трябва да им викат „Браво!”. Те вярват, че заслужават доживотни нестихващи аплодисменти заради това, че са изпълнили биологичното си предназначение.
– Това са хора – доразви мисълта на Милен Теодор, братовчед му, – които нямат друга стойност, по която себеподобните им да ги преценяват. Ние всички тук сме бащи, но ще му хрумне ли на някой от нас, когато го попитат „Какъв си ти?”, да отговори: „Баща.”? Всеки ще каже я „тарикат”, я „тенисист”, я „пич”, „историк”, „филолог”, „философ”, „финансист”, „търговец” или даже „собственик на компания” и „биг бос”, но никой няма да каже „баща”, при все че е такъв. „Аз съм майка, ей ме на!” може да каже само човешко същество, което не е нищо друго, за нищо не става и майчинството му е единствен източник на стойност.
– Да – съгласи се с братовчед си Милен, – това е доста точно описание на положението във форумите на БГ-мама.
– А пък аз – включи се Батко и след това включване светът вече не беше същият, – аз също си направих форум в Интернет…
Някъде откъм НДК долетя музика и премодулиран мъжки глас по високоговорител. Подрънкваха трамваи, а циганки в тях тихо крадяха портмонета. С дискретно шумолене се деляха яйцеклетки и оформяха ембриони.
– И как се казва твоят форум: „БГ-татко” ли?
– Не – скромно отговори Батко. – Казва се „БГ-Батко”.
– Логично – каза Вави и запали нова пура, защото старата беше пострадала или от опитите му да я скрие под масата, или пък просто си беше фабрично дефектна, за което Вави се зарече да я рекламира още на следващия ден. – И какво ще обсъждате във форума?
– Като начало искам да предизвикам вълна на релативизъм, тоест да накарам хората да се замислят над това дали винаги именно те са правите и дали понякога не са прави другите. В частност искам да накарам мамите от „БГ-мама” да се погледнат от друга гледна точка, различна от тяхната раждаща, кърмеща и отглеждаща, което, признавам си, е много трудно. Ще го постигна, като им покажа как може да се усуче пространството. Това ще стане чрез моята първа арт – инсталация. Нарича се „Червото на Мьобиус”.
Всички потръпнахме от респект и решихме да сложим край на лигавщините с бели вина и прочие и да минем на уиски. Понеже Батковото ни се стори твърде префърцунено, поръчахме си една бутилка най-обикновено Абърфелди (Aberfeldy Single Malt aged 15 years 43%). Когато малцовият вкус се разля по изтерзаните ни жили, ние почувствахме персоналните си мирогледи достатъчно разширени, за да възприемат мащабната мисъл на Батко, и се приготвихме да изслушаме идеите му.
– Какво е „Червото на Мьобиус” – започна Батко. – Това е, както казах, арт – инсталация, която показва колко крехки са представите ни за горе-долу, ляво-дясно, минало-бъдеще и т.н. Как ще направя тази инсталаця – продължи Батко. – Много просто. Ще хвана една бг-мама и ще налея в гъза й гипс.
– Наздраве! – каза с уважение Теодор, а братовчед му Милен стисна рамото му с навлажнени очи.
– После – продължи Батко – ще й го отпéра. След това ще извадя гипса и ще го оставя да изсъхне. Какво ще се получи като изсъхне?
– Какво?
– Ще се получи „Червото на Мьобиус”. Ще се получи арт – инсталация , която отвън изобразява правото черво отвътре, а отвътре изобразява пениса отвън. Това е.
– Батко! – казах аз. – При теб делириумът се е изродил в гениалност!
Сервитьорката остави по средата на масата пъпеша с мед, който бяхме поръчали (Comedolce prendiamo melone con miele più presto, per favore – беше й просъскал Батко преди десетина минути), и побърза да се отдалечи от нашата апокалиптична маса.
– Не разбрах само едно – каза Милен. – Какво е общото между всичко това и форумите на „БГ-мама”.
– И аз не знам – вдигна рамене Батко.
Кварталът вече беше утихнал. Някъде проплака бебе, но или го накърмиха, или пребиха баща му, и то скоро утихна. Вави вдигна ръка към сервитьорката и тя застана до масата в очакване.
– Ако обичате, една минерална вода „Девин” – поръча Вави.
Той е изпълнителен директор на „Девин”, не знам дали стана въпрос за това…

Може да харесате и: