– Ало, Стефчо!… – обади се Батко на шофьора си и му даде конкретни инструкции.
Десет минути по-късно Стефан, шофьорът на Батко, сложи на масата пред него шампаниера с лед, отпуши с дискретно изгърмяване един Dom Perignon Oenotheque Champagne 1993 от 415 долара бутилката и наля на Батко: точно толкова, колкото пяната да достигне до ръба на чашата, без да прелее, и, след като се оттегли, да остави чашата пълна до една трета от височината й. Батко отпи и потрепна с лявата си вежда, което означаваше, че Стефан може да седне на бара и да си поръча каквото му сърце иска.
Картината не би била пълна, ако пропуснем да отбележим обстоятелството, че Батко не беше сам. На средно къс повод, закачен за яркочервен нашийник от фина кожа, инкрустирана със златисти ритрийвъри, Батко водеше куче, което очевидно не беше негово, защото от нашийникът висеше елегантен медальон, на който пишеше: „Аз съм кучето на Джовани” и после номер на GSM с много осмици. Кучето кротко лежеше в краката на Батко.
Минаха някакви хора и, впечатлени, попитаха:
– Извинявайте, каква порода е това куче?
– Un pastore tedesco* – с готовност отговори Батко и като отчете озадачеността по лицата на питащите, каза:
– Извинете, шегувам се. Това е Ein Deutscher shäferhund**.
– Не е ли вълчак? – попитаха хората.
– Не, не е! – човечно отговори Батко.
– А-а-а-а… – разбраха хората и продължиха по пътя си.
Точно когато Батко доля чашата си, при това без да си окапе панталона с кондензиралата по външната страна на бутилката вода, до масата му се приближи малко момиченце, облечено като за участие в „Кой е по-, по-, най-?”. Досадно втренчи поглед в него.
– Кучиту хапи ли? – осведоми се момиченцето.
– Не – след кратък размисъл реши да бъде обективен Батко.
– А кък съ казвъ?
Батко бавно отпи малка глътка и, след като се наслади на леко опушения й вкус, отговори абсолютно откровено:
– Дач фон Бокс Земун.
И понеже детето се стъписа, допълни:
– Дете е на Один фон Нийдерфорстбах и Зитта фон Нивалда. Дядо му се казва Золтан фон Хаус Гелтингер. Как се казва твоят дядо?
– Цонко.
– Браво! Прадядото на Дач пък, доколкото знам, е Джек фон Норикум, легендарно куче, а прабаба му е Квитта фон дер Ееренфесте. Как се казват твоите прадядо и прабаба?
– Ни знам – малко обезсърчено отговори момиченцето от в „Кой е по-, по-, най-?” .
– А пък, ако не се лъжа – отпи от шампанското Батко, – пра-прабаба му и пра-прадядо му са Анет фон Норикум и Один фон Танненмайзен. Знаеш ли какво е пра-прадядо?
– Не… – тревожно изхлипа момиченцето и започна да се оглежда за майка си и баща си, които точно в този момент се снимаха с GSM-ите си пред фонтаните на НДК.
– Всъщност – обобщи Батко, – това куче произхожда от Хоранд фон Графрат, който е роден през 1895 година и е първото германско овчарско куче. Твоите дядовци къде са били през 1895?
Момиченцето се огледа тревожно и като видя, че родителите му се занимават с фотография, се разрида безутешно. Батко изпита остър прилив на досада и се опита да го удави в още една чаша Дом Периньон.
Момиченцето си бе отишло отдавна и Батко отдавна бе забравил за него, когато към тях се присъедини Джовани и си поръча едно най-обикновено Карду 12 сингъл молт.
– Какво бе, мърльо! – с любов каза Джовани на кучето си, което старателно изразяваше безрезервната си радост около масата. – Чакай да мушна едно и отиваме на разходка.
При думата „разходка” кучето побесня. Батко пък провери бутилката в шампаниерата и като видя, че има още, се замисли за друго.
==============================
* un pastore Tedesco – немска овчарка (ит.)
** ein deutscher shäferhund – немска овчарка (нем.)