Извинете, но вече изпихте и последната бутилка Brunello di Montalcino – преви се на две от чувство за лична опозореност келнерът и сведе очи към земята, за да не срещне изпепеляващия поглед на Батко Светльо. – Мога да предложа Rosso или Nobile. Какво да бъде?
– Безразлично ми е! – омерзи се Батко и махна с ръка на келнера да напусне полезрението му.
– Не бъди безразличен! Бъди различен! – поучително вдигна пръст Хер Дидев и за миг заприлича на Митко Бербатов от онзи клип, дето са го гърбили като дете. Това мигновено заприличване накара няколко девойки от съседните маси да обърнат глави към нашата, но Хер Дидев бързо заприлича отново на себе си (тоест доби обичайното си интелигентно и одухотворено излъчване) и те бързо изгубиха интернес.
Беше събота на обяд и ние бяхме седнали на една от скоро изнесените навън маси пред ресторант La Capannina при тенис-клуб „Малееви”. Имаше хора. Добре облечени хора, които бяха дошли тук да обядват. Не като нас, които също решихме да обядваме, но бяхме потни и по къси гащи, защото допреди малко бяхме играли тенис. Все още не беше много топло, откъдето и нагласата ни да пием именно червено вино от Тоскана.
– А пък аз – включи се и Теодор, братовчедът на Милен, щом стана дума за социална реклама изобщо и за борба срещу дискриминацията в частност, – а пък аз гледах новия клип на новата кампания „Всеки може да дискриминира. Дискриминацията е слабост”.
– По „Сблъсък” ли?
– Да.
– И аз го гледах – каза Милен, братовчед му. – Показват се разни хора. Един не обича цигани, друг не обича мъже. Трети не харесва чернооки, четвърти не харесва синеоки. Всеки не харесва някакви и накрая става ясно, че всички увреждат правата на другите, като ги дискриминират.
– Глупости! Кога го дават това?
– В неделя рано сутринта.
– Не сте добре. Защо ставате в неделя рано сутринта.
– Аз станах, защото ми се допика – оправда се Теодор. – После реших да си отворя една бира и така неусетно включих телевизора…
– Не разбирам защо да е дискриминация.
– Защото като не харесваш едни, а харесваш други, дискриминираш първите за сметка на вторите.
– Че то да харесваш нещо, значи да не харесваш неговата противоположност. Едното без другото не може.
– По принцип е така.
– Аман от лицемерни недоклатени телевизионни водещи! Един не харесва тъща си, значи дискриминира всички жени, които са майки на омъжени дъщери. Други не харесват нечистоплътни българи и твърдят че всички български мъже са нечистоплътни. Следователно дискриминират всички български мъже по хигиенен признак.
– Така, де. Точно тези последните сега правят кампания против дискриминацията.
– Аз пък – каза Батко – се чувствам дискриминиран, защото не ми дават да мразя циганите!
– Батко – прегърна го Милен през раменете и гласът му издайнически трепна, – ти си мъченик! Как могат да те дискриминират за това, че не харесваш цигани!
– Мръсници! И аз не харесвам цигани!
– Защото са крадливи, мързеливи и миризливи.
– Аз не харесвам дебели и глупави жени с лош дъх в устата и рунтави подмишници.
– Не харесвам селяни и селянки.
– Не харесвам македонци, защото са комплексирани и луди.
– Не харесвам комунисти.
– Не харесвам полицаи.
– Не харесвам Васа Ганчева.
– Не харесвам простаци.
– Не харесвам чалга.
– Не харесвам Веселин Маринов…
Келнерът протегна ръка отдалеч, постави новата бутилка вино на масата и побърза да избяга, преди Батко да го е дискриминирал с менюто по главата.
– Значи искат да ми кажат – опитах се да обобщя изложеното дотук, – че ако в моя офис се появи дебел и грозен циганин без завършено начално образование и с няколко висящи дела, с изгнили зъби и въшки, поиска да стане моя секретарка и аз му откажа с обяснението, че търся млада, красива и образована жена с правилен български език и задоволителни поне още два европейски, с подходящо образование и умения в работата с компютри, факсове и ксерокси, то аз го ще го дискриминирам по расов, полов, социален, криминален, образователен и здравен признак?
– Точно това искат да ти кажат – потвърди обобщеното от мен Хер Дидев.
Замълчах и тъкмо щях да се почувствам тесногръд и назадничав изрод, лишен от всякаква толератнтност и демократичност, когато Батко изведнъж смени темата:
– Хайде да отидем на сауна и после на масаж!
Гениалните решения винаги са били прости. Платихме си сметката и отидохме на сауна. Оказа се, че нямам джапанки, но никой не ме дискриминира заради това. Приятелите са за да се подкрепят и да си прощават. Ето защо аз обичам своите.