За внесения от брат’чедите вот на съмнение ние двамата с Батко разбрахме на влизане в един сравнително нов ресторант на улица „Христо Белчев”, наречен, кой знае защо, L’Osteria. Първоначално само го заподозряхме по угриженото лице на управителя, който се размина с нас на входа, без да ни обърне внимание, а после го потвърдиха и самите брат’чеди.
– Срещу кого е вотът? – попита Батко, след като си поръча голяма водка за отскок и си сипа от бялото вино на Теодор, докато му я донесат.
– Как срещу кого? Срещу престъпната тройна клика на главния готвач, салатиера и сосиера! Ега ти тъпата кръчма!
– Аз ви предупредих, че е тъпа! – казах аз.
– И защо го внесохте? С какви мотиви?
– Защото положението вече стана нетърпимо! – удари с юмрук по масата Милен. – Аланглето не е достатъчно кърваво, слагат по-малко каперси в гарнитурата, аспержите са лигави, руколата е жилава, а по-долнопробно пармиджано никой досега не ми е предлагал да си наръся върху пастата.
– Освен това – даде воля на възмущението си и Теодор – спагетите с чесън, зехтин и пеперончини са безобразни и нямат нищо общо с оригинала. В крайна сметка всяка гавра с човешкото достойнство трябва да си има някакви граници!
– Да не говорим за социално слабите, които при новите цени на карпачото с пармезан и прошутото с пъпеш, не могат да си позволят нищо повече от безрадостни равиоли със спанак и извара, което си е чисто потъпкване на елементарните им права!
– И като за капак, никой не работи върху „Меню 2009” и ние няма откъде да научим кои са приоритетите в политиката на заведението.
– Не! Аз приемам да се краде, но това готвачът да открадва цялата порция и дори гарнитурата да не стига до клиентите, а когато не може да я открадне, адски нагло да откаже изобщо да я сготви, това, господа, моят светъл ум отказва да разбере!
– Проблемът не е в това че готвачът е крадлив. Всеки готвач е крадлив. Проблемът е, че точно този готвач освен крадлив, е тъп, бездарен, подъл и долен селяндур! Потомък на слуги и безимотни ратаи, ненавиждащ собствеността на другите и вярващ, че е равен с умните, учени и културни хора.
– Да, ключовата дума не е „корупция”, а „некадърност”!
– Сякаш ресторантът не е италиански, а турски!
– За съжаление, рано или късно всичко италианско у нас се оказва турско.
Водката на Батко отдавна беше дошла и той отдавна я беше изпил и сега чакаше любимия си Jameson 12 с не много лед и малка бира, за да не го хване.
– И кога са дебатите по вота?
– Вече минаха. Не видяхте ли физиономията на управителя?
– Сега остава гласуването, но се разбрахме, че по процедура ще го проведем с десерта и диджестивите.
Едва успяхме да поръчаме нещо от изпосталялото меню на ресторант „Остерия” на „Христо Белчев”. Помня, че аз взех някаква безрадостна паста, бледа сянка на това иначе елементарно ястие, което на пръв поглед изглежда невъзможно да бъде сбъркано поради простотата на приготвянето си. Другите поръчаха жилави меса с повехнали гарнитури. Виното не беше лошо. Пихме Rosso di Montalcino в знак на траур от сполетялата ни кулинарна несгода.
– Чухте ли какви статии излизат напоследък в западния печат? София била град, където те обират престъпници и бездомни кучета разкъсват минувачите.
– Дрън, дрън!
– Българите били оръфляци, чиято мода приличала на облеклото на манчестерските тъкачи от по-миналия век.
– Дано да успеем да оценим нещо много важно! Остават ни още няколко години да се насладим на своята девственост, преди да са ни залели негри, китайци и индийци, както са залели другите столици. Да не ми говорят за кучета и престъпници, защото каквото е при тях, тук е още далеч и от фантазията ни!
– Братовчед ми беше консул в Италия. На някакъв прием го подкачили, че в България имало много мафия. Представяте ли си?! Все едно испанците да ни кажат, че у нас има много тореадори!
Вдигнаха чиниите ни и сервираха плодове и самбука. Управителят, след като дойде да се осведоми дали сме доволни и ние му отговорихме, че не сме, каза с притеснено покашляне, че вотът не е минал. Готвачът, сосиерът и салатиерът оставали на постовете си.
– Еми, майната ти! – примири се философски с реалностите Батко и отпрати управителя да си върви.
– Като стана дума за статии в западния печат, искам да ви кажа, че PR-ът на правителството е отчайващо бездарен! Какво прави той? Когато агенциите отчетат безпрецедентна инфлация, PR-ът излиза с публикации, че инфлацията е такава, защото хората са забогатели и купуват като луди, с което са предизвикали повишаване на търсенето и оттам – повишение на цените. Когато им кажат, че крадат, дават пресконференция и казват, че докато не е доказано че са крали, не са. А PR-ът им има толкова хубав ход!
– И какъв е той! – не издържа Батко паузата, която направих, за да си налея още вино.
– Много просто! Ако аз бях PR на правителството, щом излезе докладът за корупцията и щом спряха финансирането по европейските програми, щях да намеря един палячо като Гамизов и щях да платя на медиите да не му отказват участия. И на всички тези участия щях да го накарам да повтаря следното: „Спряха ни парите, защото не им върнахме от тях под масата. Корупцията е измислена не от нас, а от европейската администрация. В сравнение с тях ние сме пансион за благородни девици. Ако си бяхме отчислявали рушветите, вместо да искаме да гепим всичко за нас, нямаше да имаме спрени средства, а напротив…”
– Обаче не си им PR.
– Не съм.
– Абе, Батко! – каза Батко. – Май ще излезе, че харесваме правителството!
– Да. И че искаме да го оправдаем…
– Не думайте!
– Ние мразим правителството, нали? Мразим го, защото е комунистическо.
– Долу правителството на комунягите!
– Sieg heil! Sieg heil! Sieg heil! – изкрещя Батко и отново поръча бира и шнапс за всички.
– Долу комунистите!
– Батко, дай тон за песен!
– Auf der Heide blüht ein kleines Blümelein…
– Три, четири!