– Ти си луд! – заклейми ме Теодор, братовчедът на Милен.
– Не, може би само малко извратен – оправдах се аз.
Всъщност скиор беше само Милен и по тази уважителна причина не беше с нас в онова по всеобщо мнение долнопробно заведение на последната станция на лифта под връх Тофана в Доломитите. Долнопробно, но скъпо поради обстоятелството, че беше на над 3000 метра надморска височина, тоест с близо километър по-високо от Черни връх. Иначе даваха гнусни наденици и скъпа италианска бира, защото, макар и в Алпите, Кортина д’Ампецо се падаше в регион Вéнето, а не в Алто Адидже, както се полага на едни уважаващи себе си италиански алпийски територии.
– Questi sono salumi schifosi e non posso capire perché dobbiamo mangiarli! – казахнарочно на висок глас, за да ме чуе жената, която се грижеше за храната на самообслужване.
– Да, наистина са гнусни – съгласи се тя, с което показа, че е българка, – и на ваше място аз също не бих ги яла.
След като поахкахме лицемерно над това колко приятно е да се съберем българи, ние с браточките излязохме на терасата и гледката оттам опрости всички долнопробности на заведението.
– Мургина може да е сексапилна – опита се да омиротвори нещата Хер Дидев, – обаче това с краденето на ДДС е скандално.
– Не, напротив! – гордо вдигна глава Батко Светльо. – Скандално е да плащаш данъци на тая шибана държава!
– Именно – солидаризира се Теодор, братовчедът на Милен.
– Какво е казано за държавата – започна да развива мисълта си Батко – „Държавата е лош стопанин”. Следователно да даваш пари на държавата е все едно да даваш на дете кибрит да си играе.
– Да изясним, че държавата това не е нацията. Държавата е една от фирмите на територията на нацията, а полицията и данъчните са едни от силовите групировки. Както не е редно да плащаш рекет на ВИС, така не е редно да плащаш данъци и на държавата.
– Точно така – съгласи се Батко, хвърли поглед надолу към Кортина, която се гушеше между планинските масиви, и доразви мисълта си: – Чух вчера по телевизията, че не знам колко си милиарда в Европа са изчезнали от данъци. Как ще изчезнат, бе?! Парите не изчезват. Парите само могат да сменят стопанина си. Тоест, ако някой каже, че в България всяка година се губи по милиард от ДДС, не е прав. Лъже. Просто в България всяка година по милиард не влиза в държавата, а отива другаде. Но милиардът си е милиард. Той се харчи, създава печалба, създава работни места, върти се в стокооборота…
– Батко – сложи ръка на сърцето си Хер Дидев, – тури ръка на сърце и си признай: ти внасяш ли ДДС?
– Какво да турям! Не внасям. Е, давам по някой лев, никога не тегля, данъчните са доволни, не ме закачат…
– Е, така не ощетяваш ли обществото?
– Никак даже! Предпочитам, вместо да внеса данъци, които да се открадната от държавната администрация или да се раздадат като помощи на циганите и то помощи, които ги поощряват да се плодят още по-неудържимо, да увелича заплатите на своите трудолюбиви и високо квалифицирани служители, които създават благата, от които се ползват всички. Не повече от 10% от българите създаваме принадена стойност и това е статистически доказано. Мисля, че е редно да очакваме малко уважение срещу това.
– Но данъците са за отбрана, полиция, правосъдие, пътища, паркове…
– Нали видяхте как се правят пътища?! Нали видяхте и къде отива ДДС-то: в касата на БСП. Я, майната ви комуняги мръсни! Ще ви давам аз на вас пари да ги крадете и с тях да фалшифицирате избори, да ги печелите и после да ми назначавате вашите идиоти, с които да трябва да се съобразявам!
– Е, да, така е – съгласи се дори свръхтолерантният Хер Дидев.
– Чудно ми е само как така стана точно сега този скандал с ДДС-то. Може да е само отвън. Това е кокошката със златните яйца на БСП. Цицали са ДДС и при Костов, и при Царя. Това винаги си е било техен бизнес, най-вече през горивата на митниците. Явно са ги нагъзили от Европейския съюз.
– Скоро обядвах с един приятел от Булгартабак – казах. – Според него никой от тройната коалиция няма да е на власт след изборите. Макар че това не е съвсем в негов интерес…
– Амин! – каза Теодор.
– Така че – обобщи Батко – всеки лев от данъци, който остане у нас, а не влезе в грабителската държава, е инвестиция в добруването на иначе безпросветната ни нация.
Понеже стана време да слизаме надолу, отправихме се към края на пистата, който не беше много далеч от печалното заведение, в което бяхме отседнали поради пълното отсъствие на адекватна конкуренция. Група австрийци, насмукани с кайсиев шнапс, окуражаваха някакъв свой си скиор:
– Lauf, lauf, lauf, lauf….
Ето че се появи и Милен, който „шареше” твърде елегантно на фона на другите туристи. Решихме и ние да го окуражим и започнахме да скандираме:
– Де-де-се, де-де-се…
Милен извърна глава към нас и разбра. Усмихна се загадъчно като мадона. Спря, свали ските и после всички се качихме в кабинката, за да не изпуснем резервацията си в ресторанта.