Ех, къде е Теофраст да прибави днес и Либерала към галерията си от Характери! За него той сигурно би написал така: „Либералността е особено чувство за превъзходство над другите под формата на загриженост за тях. А ето как се държи Либералът. Той е твърде горделив, вярва в еволюцията и в това, че тя не е създала нищо по-съвършено от него. Че след като го е създала, вече е спряла да еволюира. Не пропуска случай да се изпъчи със своята оригиналност и подкрепя всякакви каузи, стига те да оправдават осъдителни неща. Заявява, че всеки трябва свободно да изказва мнението си, но ако това мнение не съвпада с неговото – сърди се и заклеймява. Обича да определя какво е редно да се върши, но не го върши сам, а кара другите да го вършат вместо него“.
Така би казал Теофраст. За съжаление, в неговата несъвършена античност Фейсбук все още не е бил познат и той е нямало как да наблюдава поведението на Либерала в тази популярна социална мрежа. А каква е разликата между обикновения човек и Либерала в социалните мрежи? Тя е тази, че обикновеният човек, дори и много силно да съчувства на някого, няма да тръгне да се лигави публично. Либералът пък ще се лигави шумно и натрапчиво, дори в действителност да не съчувства на никого. Ще го прави, просто за да ви покаже, че е по-добър от вас. Че нравствената му система е по-развита, както е по-развит и могъщият му разум. Другите либерали ще го засипят с одобрение, споделяне и коментари – къде духовити, къде проникновени, къде громящи тесногръдието и егоизма на обикновения човек.
Либералът може да бъде човечен, но може да бъде и суров. Той е човечен и толерантен към странностите. И колкото по-причудлива е странността, толкова по-човечен става той – така изпъква неговата необичайност, напредничавост и модерност. Така Либералът се облича в ореола на непогрешимост. И му става драго. Същевременно е суров към сиромасите на собствената си улицата, защото те са сиви и делнични, нуждите им са тривиални и в крайна сметка сами са си виновни за всичко.
Всъщност обаче Либералът не е никакъв либерал. Щеше да бъде, ако наистина изповядваше убеждението, че всеки има право да върши каквото пожелае, стига да не пречи на останалите. Но не е така. Да разгледаме една абсолютно хипотетична ситуация. Да речем, че някаква специална група хора попадне в центъра на общественото внимание. Нека това да са, например, берачи на гъби. По отношение на тях хората се делят на две големи групи: 1) такива, които им съчувстват, които смятат, че на гъбарите трябва да се помага, да им се прокарват пътечки в горите, да им се плетат и подаряват кошнички и гъбите им да се изкупуват, и 2) такива хора, на които гъбарите са безразлични и не ги интересуват повече от билкарите, защото вярват, че са способни и достойни сами да градят живота си. Първите са „добри“ (либерали), а вторите са „лоши“ (обикновени хора). Първите прочувствено съжаляват гъбарите и организират пърформанси в тяхна помощ, а вторите ги уважават и изискват от тях каквото биха изисквали и от себе си.
В такъв случай не е ли по-либерално така – „добрите“ да се организират помежду си, да събират помощи за гъбарите, да им прокарват пътечки в горите, да им плетат кошнички и да им изкупуват гъбите. Щом така смятат за редно, това е тяхно право и тяхна свобода. Но да не карат „лошите“ да правят същото и ако не го правят, да ги обявяват за още по-лоши. Нали това е либерализмът – всеки прави каквото си иска, стига да не пречи.
За жалост, съвременният Либерал не е такъв. Той вярва, че живеем в цивилизован свят, където има разделение на труда и отговорностите. В този свят ролята на висшите човеци (либералите) е да посочат пътя и да очертаят приоритетите. За останалите (обикновените хора) остава съвестно да изпълняват предначертаното и да го претворяват в дела. Либералът е човек, за когото нашите дядовци с блага усмивка казваха: малко бой е ял.