Нашето правителство вече няма право да развява синьото знаме на дясното политическо семейство, защото с мисленето си заприлича на севернокорейското или на режима на червените кхмери в Камбоджа. Не мога да се сетя за нищо по-комунистическо. Ако отляво и отдясно на политиката има стени, то нашето правителство се е залепило за лявата и я дълбае в порива си да отиде още по-наляво. В сравнение с него Фидел Кастро е див капиталист от романите на Айн Ранд.
Въпреки острите възражения и недвусмислените намеци при първия опит за промяна на данъчното законодателство, през тази седмица правителството продължи да настоява на своето. От една страна осъзнава, че върши нещо нередно, защото ще търси съгласуване и одобрение от ЕС, но от друга страна толкова ненаситно е зинало за пари, че няма да дочака това одобрение, а ще иска да започне да цица още от началото на следващата година, тоест от другото тримесечие. Става дума, както се досещате, за това, че финансовото министерство иска да задържа за себе си 30% от ДДС, което по закон дължи на фирмите за определени видове активи. Идеята на министъра е следната. Много фирми, регистрирани по ДДС, притежават сгради и превозни средства, които биха могли да бъдат ползвани и за лични нужди. Следователно държавата не дължи на фирмите възстановяване на ДДС за случаите, в които активите се използват по този начин. Да видим дали е така.
Какво е ДДС?
По дефиниция това е данък върху потреблението. В България той дойде през 90-те, за да замести данъка върху оборота. ДДС е измислен през 50-те години във Франция – родината на „великата“ революция и на комунизма. Останалият свят е възхитен от изобретението и скоро го внедрява. Прави го, защото едно десетилетие след Войната той вече е различен свят – свят на лицемерието, на тъпоумното благополучие и на надменното чиновничество; на терора от страна на паразитиращото мнозинство над произвеждащото малцинство. Свят, в който чиновничеството се е утвърдило като отделна класа и вече е готово да се превърне от класа в нова раса със свой безчувствен, но агресивен расизъм.
От кого се събира ДДС?
От крайния потребител, тоест от човека като човек, независимо от професионалната му битност. От човека като тяло, което се нуждае от храна, подслон и лечение. Веднъж му се взима данък от прихода, втори път му се взима данък от разхода. И ако да облагаш прихода има някаква логика, то да облагаш разхода е перверзия. Когато има приход, предполага се, че някой е създал нещо, продал го е и е спечелил. Справедливо е част от печалбата да сподели с общността си. Но да облагаш разхода означава нищо повече от това насила да отнемеш от човека част от средствата му за съществуване, върху които той вече е платил данък, когато ги е спечелил. Това е логиката на ДДС – за всеки хляб, за всеки аспирин, за всеки чифт чорапи ти, кой знае защо и на какво основание, дължиш на държавата 1/5 от цената им. Която плащаш върху стойността и затова е за твоя сметка, а не за сметка на търговеца.
Но ДДС не е само това.
Понеже държавата, въпреки своя огромен и щедро заплатен апарат, включително и данъчен, е некадърна и я мързи сама да си събере данъците, вменява делото на давещите се на самите давещи се. Така жертвите започват да събират ДДС една от друга и в края на месеца чинно и коленопреклонно го полагат в нозете на държавата, която пък с религиозна тръпка го изсипва пред олтара на своя фиск, гледайки купчината да не намалява, а само да расте. Затова наричаме ДДС „косвен данък“, защото го събира някой друг вместо държавата.
Защо държавата възстановява ДДС?
Защото дори и наглата държава не може да събере един данък няколко пъти, колкото и да ѝ се иска. Когато аз като продавач събера данък от купувача си, този данък по закон е на държавата и аз ѝ го дължа в края на месеца. Обаче ако спрямо някого другиго през този месец съм се явил като купувач, плащам си данъка на него и вече на държавата го дължи той. Тоест, ако съм фирма по ДДС, продавайки стока или услуга, аз поемам ангажимента да внеса на държавата данъка от нея, обаче купувайки, аз прехвърлям този ангажимент на продавача си. Остава да дължа само разликата между това, което съм събрал и това, което съм платил. Ако тази разлика е отрицателна, тоест ако съм платил повече ДДС, отколкото съм събрал, държавата я дължи на мен, защото я е събрала от другиго. Не може един данък, събран от трето лице – невинен и беззащитен потребител – да се дължи на държавата от повече от един търговец. Затова държавата трябва безропотно да възстановява ДДС на регистрираните фирми, без да ги пита какво ще правят с активите си. Може да си купя цистерна и да си гледам рибки в нея. Държавата обаче по безочлив начин иска да направи разлика между мен като търговец и мен като потребител. Не й стига да ми вземе данък за това, че дишам, ами иска да обложи веднъж вдишването и още веднъж издишването.
За какво отива ДДС?
Разбира се, за захранване на свещения бюджет, който често е написан така, че трудно може да се изпълни, защото е писан не като бюджет, а като предизборна платформа, пълна с неизпълними популистки обещания. Веднъж попаднал в бюджета, ДДС отива за изпълнение на тези обещания, за да може бенефициентите да са доволни и другия път пак да гласуват за онези, които щедро им раздават пари, спечелени от другиго. Отива също така за възпроизводството на чиновническата раса и нейното умножаване и, не на последно място, отива за формирането на бюджетен излишък, който после да се открадне.
Ето това е ДДС и затова правителството иска да открадне допълнително още 30% от частта му, която се дължи за възстановяване на фирмите. Казват, че някои мръсни бизнесмени и капиталисти-кръвопийци ползват фирмени активи за лични нужди. Чудесно. Нека в този ред на мисли да попитаме: а членовете на правителството, народните представители и всякакви там чиновници в администрацията не ползват ли държавни автомобили? Не ползват ли държавни мобилни телефони? Не ползват ли държавни компютри? Не получават ли представителни, командировъчни и всякакви други пари от този род свръх заплатата си? Не ползват ли всичко това и за т.нар. „лични нужди“, макар че за разлика от активите на мръсния капиталист, които са си негови, техните коли, телефони и т.н. са държавни? Със сигурност го правят. Че повечето от тях не помнят кога за последен път са притежавали собствен автомобил и собствен мобилен телефон! Ето защо е справедливо и ние, когато внасяме на държавата ДДС, да удържаме 30%, задето администрацията ползва служебните си придобивки за лични цели. Ще включите ли такъв член в проектозакона, г-н министър на финансите?
Справедливостта.
Има два вида закон: човешки (субективен) и естествен (обективен). Колкото по-близо е субективният до обективния, толкова по-справедлив казваме, че е. И обратно. Не знам за другите избиратели, но аз съм много чувствителен на тема „Справедливост“. Мисля, че кливиджът справедливост/несправедливост е най-важният кливидж, по-важен от дясно/ляво, консерватори/либерали, еврофедералисти/евроскептици, русофоби/русофили и т.н. Справедливостта е добро, независимо как ще се нарече. Несправедливостта е зло, независимо каква маска ще надене. За съжаление, българските професионални управници се държат все по-несправедливо и това е от алчност и жажда за власт. От загриженост за собственото корпоративно благополучие и пълна незаинтересованост от другите. Като гражданин ми е много трудно да подкрепя политическия фундамент на такова управление. То винаги ще си остане левичарско, ако ще не със СДС и ДСБ да се коалира, ами и с австралийските консерватори. Справедливостта не е камуфлаж, а дълбоко убеждение. Който го няма, никого не може да излъже. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
