Дали рекламата беше на Простамол или на Простенал, за това аз не мога да бъда сигурен. За мен Простамол и Простенал са нещо като Мане и Моне – загадъчни, далечни и измамно преливащи един в друг с цел пълното и окончателно объркване на заетия и делови човек. Клод Простамол и Едуар Простенал. Може и обратно. Както и да е, клипът е за един от двамата. Нощ. Семейство потребители в спалня. Спят и се възстановяват за утрешния ден, когато отново ще потребяват. Съпрузите са подбрани така, че ярко да олицетворяват сегмента от тагрета, към който е насочено рекламното послание – средна класа със средни доходи, кредитно надеждни, голям град, добри професии, тук-там някой културен интерес, но не толкова силен, че да отклони вниманието им от разсъжденията за омекотителя и значението му за прането (а не, да речем, турци, цигани и селяни с основно образование – те не купуват, те гласуват и избират).
Потенциалните купувачи от клипа похъркват блажено, когато се разнася остър звън като от аналогов будилник с две камбанки отгоре, тамо, дето майчина милувка, но това е друго… Мъжът, псувайки наум, става да пикае. Жена му гуреливо проследява иначе добре изгладената му пижама. Кой звъни в тоз’ късен час?! Не, не съм аз – каза Финдли. Разбираме, че тревогата е подадена от простатата на мъжа (а не на жената, както би си помислил някой неразумен и юрод), защото Господ така е решил и человек дори дебело да пика, един ден зацърцорва на пресекулки. Мамка й и простата! Раззвъняла се посред нощ и не дава на човека да спи. И не само на него, ами и на другарката му, въпреки че тръбите на нейните яйчници не правят нищо на простатата, даже се държат съвсем тихо и с уважение към съня й. Някой трябва да сложи край на това безобразие! Незабавно! Сега!
Както вече казах, не съм сигурен дали беше Простамол или Простенал, но един от двамата импресионисти идва да оправи работата. С помощта на безапелационни формули и чертежи авторите на клипа обясняват, че препаратът, който им е платил, за броени седмици ще запуши устата на всякакво звънене и потребителят отново ще може да си шурти преди лягане и след ставане. Всичко ще е по старому, с изключение на телевизията, която черно-бяла няма да стане, съпругата ще похърква доволна, а и ще примлясква даже, проточила тънка лига към възглавницата – състояние, което също подлежи на корекция, но с помощна на друг препарат, за чиято реклама, ако обичат, да си платят допълнително.
И ето тук се изправя въпросът (кога е седнал, не става ясно): Защо трябва да спира звъненето? Не е ли по-добре то да бъде овладяно, вместо унищожено – тъй както първобитният човек е подчинил кучето, за да му служи. Ако можем да накараме простатата да звъни в точен час, тогава ще отпадне необходимостта от курдисването на будилник – пиеш седем хапчета Простемол и простата звъни в 7:00, пиеш шест и половина и простатата звъни в 6:30. Отчупваш си една пета от хапчето, чакаш водата да заври, изпиваш го и звънът на простата оповестява на света, че имаш твърдо сварено яйце. А ако овладеем и другите органи? А?! Далакът например може да изпълнява кратка мелодия, когато получим SMS. При активиране на автомобилната аларма веселото „Пию-пию!” може да се повери на гръбначния стълб, а бъбреците с нежно „Динг-донг” биха могли да ни осветляват по въпроса от кой коловоз тръгва бързият влак за Бургас през Карлово. Ако всичко това стане, камък ще падне от раменете на гласните струни и вместо да вдигаме шум с тях, можем например да се опитаме да мислим. Или да се размножаваме?…