Ние, простите граждани, в края на тази седмица сме настроени съзерцателно. Затова не ни влече да разсъждаваме за кандидат-президентите и да гледаме под полите им, нито за подсмърчащи коалиционни министри с издърпани уши. Не ни влече да разсъждаваме валиден или невалиден е гласът за никого и глас ли е изобщо той или декларирано мълчание. Не ни влече да разсъждаваме и за неволите на гласуващите българи в чужбина, защото току-виж сме направили заключението, че тук се интересуват повече от политическия избор на таборите и катуните, отколкото от избора на хора информирани, работещи, плащащи данъци и осигуряващи се. Не ни влече да разсъждаваме за всичко това и ето защо ще разсъждаваме за веганите и аскетите.
Веганството е философия, съчетана със своя практика, според която човек не бива да експлоатира животните по никакъв начин. Обикновените вегетарианци само не ги ядат, докато веганите (думата е същата, идва от VEGetariAN) не се докосват до нищо, в което е замесен животински продукт или участие – кожа, коприна, яйца, мляко, мед и т.н. Разбира се, осъждат лова и риболова, но също и цирка и зоологическите градини. Не намерихме документ, свидетелстващ за отношението им към ездата, файтоните и санбернарите с бъчонки ром на шиите.
Днес веганството е по-модерно от всякога. Непрекъснато се откриват нови вегански магазини и заведения, из които блуждаят хора с втренчени взискателни очи. Много от тези хора са агресивни (особено в социалните мрежи), защото мислят себе си за по-висша раса от останалите, за нещо като предтечи на бъдещото човечество. Агресията им понякога е само вербална – наричат по-низшите от себе си „мършояди“, а понякога е сложна, артистична и ги води до изпълнение на пърформанси, в които маскирани като прасета, телета и агнета вегани символично изяждат на улицата друг веган, обилно окървавен с изкуствена кръв.
Веган обществото е създадено още през 1944, а през 1950 дефинира изкристализиралата си идея така: „Цел на Обществото трябва да бъде краят на експлоатацията на животни от човек“. Това – ясно. Но защо? Ние, страничните наблюдатели, можем да направим три предположения за мотивите на веганите да бъдат такива: 1.) Здравословни. Да доживеят до 95 години като основателя си Доналд Уотсън; 2.) Емоционални. Защото им е жал за животните и не понасят страданията, на които са подложени в услуга на човека; 3.) Морални. Защото вярват, че експлоатацията на животни е зло. Има и една четвърта група мотиви, свързана със социален ексхибиционизъм, жажда за внимание от страна на другите, но те са предмет на отделен разговор.
Да приемем, че мотивите са морални, защото всяка сериозна философия се гради преди всичко върху определението си за добро и правилно спрямо лошо и грешно, тоест върху своята етика. Иначе казано, да приемем, че веганите са вегани, защото смятат експлоатацията на животните за зло.
Сега да видим аскетите, като за по-лесно се ограничим само до християнската аскеза. И те се отказват да експлоатират материалния свят (включително и животните) и то по абсолютно същите причини – защото смятат, че това е зло. Но за разлика от веганите те знаят защо е зло и знаят как се е стигнало до него, а не се щурат в обречения кръг на своето неведение като кокошки с отрязани глави.
Аскетите знаят, че след грехопадението Творението започва да се самоизяжда. Човек е сътворен така, че духът му да е в непрекъснато единение с Бог и да се храни от това единение. Душата се храни от духа, а тялото от душата. Този вид човек не експлоатира Творението, не е негов паразит, а негов стопанин, негов Цар. Той е призван чрез целомъдрие (стремеж към цялост) да преодолее двуделността на тварно и нетварно, на сетивно и умопостижимо, живо и неживо, мъжко и женско и т.н. и да върне Творението на неговия Творец вече богоуподобено.
След грехопадението всичко това се обръща наопаки – духът вече не се храни от Бог и трябва да се храни от душата, тя пък е принудена да се храни от тялото, а то – да изяжда Творението. И понеже грехът е зло, в което светът лежи след грехопадението (Йоан Богослов), то зло е и изяждането на Творението. Зло е, защото е смърт. Владимир Лоски в своето „Догматическо богословие“ казва: „внезапно преобърнатият разум на човека, вместо да отразява вечността, отразява себе си в безформената материя… накрая тялото става паразит върху земната вселена, убива, за да се храни, и така предизвиква смъртта“. Аскетизмът е покаяние, а „покаяние“ означава „обръщане“, преобръщане на нещата в първоначалното им състояние.
Ето така разсъждават аскетите. Така разсъждават и веганите, само че не могат да обяснят защо. И в двата случая наблюдаваме хора, които се ограничават, въздържат да вършат нещо, защото го считат за зло. И това нещо засяга вселената и природата в нейната основа.
Защо правим това сравнение между веганите и аскетите? За да покажем, че модерният човек, колкото и да твърди, че неговите ценности не са християнски, колкото и страстно да прегръща умъртвяващия Бога Ницше и да се стреми да бъде неговият Свръхчовек, в мисленето си е обусловен от християнския мироглед и детинският му бунт не е в състояние да промени това.
Има съвременни интелектуалци, които се възмущават, когато някой им каже, че европейските ценности (или тъй наречените от уважение към Съединените щати „западни ценности“) са в основата си християнски ценности, че европейската цивилизация, разпростряла се върху целия свят, е преди всичко християнска цивилизация и чак после индустриална, либерална и демократична. Много са европейските (западните) ценности: хуманизъм, равенство, справедливост, плурализъм, солидарност, толерантност, търпимост и пр., и пр. Но те произлизат от една единствена велика ценност, която стои над всички останали – Свободата. Но какво е свободата? Това е единственото качество, което различава човека от другите твари и го прави богоподобен. Но Свободата е невъзможна без познаването на Истината и затова Христос казва: „…ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:31-32). Свободата в смисъла, в който я познава европейската цивилизация, е Христовата Свобода и Христовата Истина. Затова е ценност.
Какво е така наречената „толерастия“? Това е любовта към ближния, приемането на Другия. Дори когато е чужд, както е в притчата за добрия самарянин.
Какво е политическата коректност? Състрадание и загриженост към по-слабия и по-малкия, грижа да не нараниш. Защото „…доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“. (Мат. 25:40)
„И е така, и не е така – ще възразят съвременните интелектуалци. – Много е различно!“
Кое му е различното? Ами това, че съвременният човек прогласява християнските ценности, бори се за тях, иска ги, но без Христос. Дори вече го е срам да ги нарече „християнски“, макар те да крещят, че са еманация на Христовата любов и извън нейния контекст нямат никакъв смисъл. Човек вече прави добро не за Бог, а за себе си, за да се пише при „добрите“, да натрупа червени точки и да каже: „Ето, аз съм по-добър от теб, моите добри дела са по-велики от твоите!“. Но това вече е надменност и тщеславие, тоест грях, а грехът е зло. Ето как самоцелното правене на добро в крайна сметка е зло. Човек без отправна точка бързо пада, а тази точка трябва да е извън, а не вътре в него.
Затова модерният атеист колкото по-толерантен се мъчи да бъде, толкова по-суетен се оказва. Колкото по-политкоректен гледа да е, толкова е по-агресивен, непримирим и в крайна сметка – нетолерантен. Плурализмът е хубаво нещо, но не и в етиката. Там доброто трябва да е добро и злото – зло.
Когато върнем Христос в християнските ценности, със сигурност ще почувстваме облекчение. Ако пък на някого му е трудно да насили ума и речта си да признае това, нека каже, че ще върне Европа в европейските ценности – то е горе-долу същото. Тогава ще погледнем с други очи на всичко, включително и на българските кандидати за президенти, на българските нашамарени министри, на отпочиващите депутати, на законотворците, партийците, олигарсите, играчите и на всякакви други дребни и незначителни неща. А след като погледнем, те само след едно-две поколения вече няма да са същите. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.